Състояние на пазара на недвижими имоти днес

Към момента България остава една от най-достъпните страни в Европа по отношение на цените на жилищата. Средните цени на квадратен метър в ключови локации изглеждат както следва:

Големи градове:

• София - от 1 600 до 2 400 €/м², средно около 2 000 €/м².
• Варна - приблизително 1 630-2 000 €/м².
• Бургас - в диапазона 1 340-1 750 €/м².

Курортни райони:

• Слънчев бряг - 800-1 200 €/м².
• Созопол - средно 1 400-2 000 €/м².

През 2024 г. пазарът показа особено активен ръст: по данни на Националния статистически институт, през IV тримесечие цените на жилищата са се увеличили с 18,3% в сравнение със същия период на 2023 г. Една от ключовите причини беше присъединяването на България към Шенгенското пространство през пролетта на 2025 г., което засили интереса от страна на чуждестранни купувачи.

Как преминаването към еврото може да повлияе на цените

Въвеждането на единната европейска валута може да окаже разнонаправено влияние върху пазара на недвижими имоти - много ще зависи от икономическата динамика и реакцията на инвеститорите.

Ръст на инвестиционната привлекателност

Членството в еврозоната повишава нивото на доверие към страната от страна на чуждестранните купувачи. Премахването на валутните рискове и улесняването на разплащанията могат да доведат до увеличение на търсенето на жилища. По оценки на анализатори, през първите две години след преминаването интересът на инвеститорите може да нарасне с 10-15%, особено в столицата и курортните зони. Това може да предизвика ръст на цените с 5-10% още до средата на 2026 г..

Поскъпване на строителството

Използването на еврото може да повлияе и върху себестойността на строителството. Материали и услуги, внасяни от страните от еврозоната, могат да поскъпнат с 5-7%, което ще се отрази на цената на новите обекти. В резултат цените на новото строителство потенциално могат да нараснат с 8-12% в рамките на първата година след въвеждането на еврото.

Инфлационни рискове

Както и в други държави, преминаването към нова валута може да бъде съпроводено от краткосрочен инфлационен ефект. През първите месеци на 2026 г. това може да доведе до допълнително увеличение на цените на недвижимите имоти в рамките на 3-5%, тъй като строителите и продавачите ще отчитат възможните разходи на адаптационния период.

Достъпност на жилищата за населението

За чуждестранните купувачи пазарът ще стане по-разбираем и прозрачен, но за местните жители ситуацията може да се усложни. Ако ръстът на доходите не изпреварва повишаването на цените, търсенето от страна на българските граждани може временно да отслабне. Въпреки това този фактор най-вероятно ще бъде компенсиран от притока на чуждестранен капитал.

Перспектива за 5-10 години

В дългосрочен план въвеждането на еврото може да доведе до сближаване на цените на българските недвижими имоти с тези в други страни от еврозоната - например Румъния или Хърватия, където цената на квадратния метър вече достига 2 000-2 500 евро. По прогнози, до 2030 г. в градове като София и Варна цените могат да нараснат до 2 500-3 000 €/м², което означава увеличение с 25-30% спрямо текущите нива.

Регионална специфика

• София - като финансов и бизнес център на страната може да отчете най-осезаем ръст: до 15% през първата година, особено в престижните райони.
• Варна и Бургас - курортни и пристанищни градове, където цените могат да се увеличат с 10-12% благодарение на туристическото и инвестиционно търсене.
• Пловдив, Банско и други по-малки градове - по-умерена динамика, приблизително 5-8%, при запазване на стабилен местен интерес.

Преминаването на България към еврото от 1 януари 2026 г. ще бъде важен фактор за трансформацията на пазара на недвижими имоти. Краткосрочният ръст на цените изглежда практически неизбежен, но той може да бъде частично смекчен чрез мерки за държавен контрол на инфлацията и програми за подкрепа на населението. За инвеститорите настоящият период представлява благоприятен прозорец от възможности: покупката на недвижим имот до края на 2025 г., особено на ранен етап от строителството, позволява фиксиране на текущата цена и потенциално получаване на допълнителна печалба в бъдеще. В същото време е важно да се отчитат съпътстващите рискове - инфлационни процеси и възможни промени в данъчното регулиране.